Резюме

Фокусът на изследването според собствената оценка на автора е върху актуалната уредба на института на гесцията в българския ЗЗД (чл. 60 – 62). Въпреки това то надхвърля предварително зададените граници и по съществото си анализира нейната история в Древен Рим, рецепцията ? в Средновековието, модерните времена, актуалното ? приложение, както и в Проекта на общата референтна рамка (DCFR). Независимо от широкия си хоризонт, централното място е запазено за българската правна уредба, разглеждана като част от общия процес на приемственост или „рецепция“ в европейските традиции.